Манастир „Свети Равноапостоли Константин и Елена“

Обектът представлява комплекс от девет сгради, с предназначение за религиозни дейности. Първите сведения за това място, са от времето на цар Иван-Александър (1331-1371 г). По това време на мястото на сегашния дворец „Евксиноград“, има крепост, основана от генуезки търговци, наречена „Кастрици“. Малко по- на север, около едно аязмо в гъстата тогава гора, жителите на крепостта, построяват малък параклис. Около него се строят килии за поклонници, които прерастват в Света обител – манастир. Името му се свързва с легенда, която гласи, че през XVI век, след корабокрушение, единственият оцелял е носил в багажа си икона на Св. Св. Константин и Елена. Най-ранната официална датировка е въз основа на надпис на най-старата икона в храма, а именно – 1713 г. Друго писмено сведение за съществуването на манастира е от книга на руския военен историк Виктор Тепляков от 1828 – 1829 г. По крепостен акт от 1822 г., манастирът „Св. Св. Константин и Елена“ притежава 32 дка земя. По това време, той се стопанисва от гръцката митрополия. През 1832 г. в манастира пристигат преподобните братя йеромонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви от Велико Търново. С манастира „Св. св. Константин и Елена“ се заема преп. йеромонах Агапий. (Другият брат преп. Йеромонах Теодосий, се заема с манастира „Св. Димитър, намиращ се в съседство – на територията на сегашния дворец „Евксиноград“.) От този период са едноетажните сгради северозападно и западно от църквата, чешмата в двора и каменната ограда. В имотите на манастира, са засадени лозя и градини. През 1891 г. Варненският окръжен съвет, взема решение да се занимае със собствеността на имота. Окончателно решение по заведеното дело, се взема едва през 1919г. от Международния съд в Хага, и то е в полза на българите. Собственик става постоянна комисия при Варненския окръжен съвет. В този период, е построено Практическо винарско училище (1901 г.), което по-късно е преустроено в стаи за почивка на летуващи семейства. Надстроена една от старите сгради с 12 стаи (сградата с чешмата – 1919 г.), построено е новото двуетажно крило в югозападната част на комплекса (1911 г.), изградена е нова фурна в услуга на летовниците с бюфет (1912 - 1913 г.). Храната се е консумирала на открито, на поляната пред бюфета. Прекарано е електричество, водоснабдяване, проведени са отводнителни мероприятия. Определени са 100 дка в съседство за опитно поле, което е снабдявало комплекса с продукти. Така е поставено началото на курорта „Св. св. Константин и Елена“. Състоянието в което се намира църквата е от 1972 г. Тогава е поставен настоящия иконостас върху аязмото, и дървения купол върху покрива. По това време, комплекса е превърнат в музей. Богослужения се извършват само през туристическия сезон. Статута на монашеска обител, се възстановява през 1999 г. по време на служението на архимандрит Серафим Геновски.

Сградите в комплекса са строени в различни исторически периоди – от 1713 до 1913 г. Всички са с висока степен на автентичност и почти изцяло съхранени в оригиналния си вид. Същото се отнася за елементите на благоустрояването.

За обекта липсва оригинална строителна документация. Налице е пълно архитектурно заснемане от 2013 г. и архивни снимки от края 19 век до сега. Комплексът е добре проучен по отношение строителната и функционална част. Липсва научно проучване на художествените движими и недвижими художествени културни ценности. Не е правено археологическо проучване.

В градоустройствено отношение, комплексът представлява градообразуващ фактор за К. К. „Св.св. Константин и Елена“ във физическо и смислово отношение.

Предвид многобройните функционални промени напоследък, комплексът е в максимално близка степен съхранен до нивото на оригиналните функции. Именно като такъв, той има значим икономически потенциал и успешно се включва в културно-туристическата система.

Обектът се ползва с изключителна популярност в регионален, национален и международен план. Същият притежава висока степен на ценност по отношение образователното и духовно значение.