Морски бани

За пръв път във Варна са направени постройки за морски бани през 1915 г. Били изградени две дървени постройки на дървени пилоти за мъжки и женски морски бани, на разстояние една от друга. Поддръжката на тези сгради била трудна и скъпа и към 1920 г., те вече не са съществували. През 1921 г., град Варна е обявен с правителствено постановление за курортен град. По това време, кмет на община Варна е Петър Стоянов (1923-1954). По негово настояване е взето решение за изграждане на Централните морски бани в сегашния им вид. Поръчката била възложена на чешката фирма „Пител Браузеветер”, която възложила проекта на видния варненски архитект М. Йорданов (арх. Манол Йорданов Стателов, 1877-1954 г.). Сградата е построена през 1928г., със застроена площ от близо 2000 кв.м. В централното крило е имало малък басейн и 66 вани за водолечение с топла минерална вода. Първоначално централното тяло е било едноетажно. По покрива му – така наречената централна тераса, е дежурял полицай, следящ мъжете от северната страна, да не спират и се заглеждат по жените в южната част. През 1930 г. бил разрешен достъпът на желаещите жени да посещават северната част, а от 1932 г. двата плажа стават смесени. По това време, централната тераса е покрита с метална конструкция на която са опънати тенти. Терасата се използва за сервиране на закуски и напитки. След 1954г., въпросната сграда е отдадена за разпореждане на СД „Търговия” – Варна. През 1972 г. по възлагане на СД „Търговия” – Варна, на централната тераса е изграден втори етаж, в който се разполага ресторант „Морска тераса”, изцяло обновен през 2015 г.

В стилово отношение, сградата е изградена в характерния за арх. Йорданов Сецесион, с влияние от новонавлизащото европейско течение Модерн. Имайки предвид предимството на функцията и следвоенното финансово състояние на града, сградата е доста пестеливо декорирана. През 2015 г. е извършено преустройство и реставрация на Централни морски бани (арх. Владимир Рачев) и на Северни морски бани (арх. Геогри Бачев).