ДДЛРГ "Княгиня Надежда" /Дом "Надежда"/

Строежът на сградата е завършен през 1911 г. Проектът е изработен през 1908 г. от арх. Д. Дабков (арх. Дабко Петров Дабков, 1875-1945 г.). Първите собственици са Община Варна и Благотоворително дружество „Майка”.

Сградата се състои се от два етажа, сутерен и таван. Носещата конструкция е монолитна, а подовите и покривната - дървени. Сградата има чиста и подчертано функционална архитектура, омекотена от деликатните извивки на покрива и корнизите, решени в духа на националната традиционна архитектура, както и двете странични крила, фланкиращи по стара българска традиция удобен вътрешен двор.

От градоустройствена гледна точка обектът заема важна позиция на една от най натоварените градски пътни артерии – Варна - кв. Аспарухово. Идвайки от Аспарухов мост /част от международен път Е-87/ се разкрива ясна, цялостна гледка към сградата. По отношение на макросредата - по-късно изградените високи сгради наоколо са с доста по-голям мащаб, но са на достатъчно растояние, за да не се явяват конкурентни на художествено-обемното значение на дома за деца и юноши „Княгиня Надежда“. Намесите във времето са минимални, има едноетажна пристройка към задния двор. Оригиналната функция и атвентичния облик на сградата са запазени и до днес.

В типологично и научно отношение, сградата е изключително интересна, като една от малкото сгради със смесена образователна и благотворителна функция от началото на 20-ти век.

Най-висока степен на ценност в историческо отношение имат сградата и нейната функция. Сиропиталището води своето начало от 1897г., когато по настояване на благотворително дружество „Саморазвитие” се създава сиропиталище „Милосърдие”. Първоначално е настанено в стара сграда на ул.„Приморска”. С решение на Общинския съвет от 7.VІІ.1900 г., на сиропиталището е предоставена част от сградата на старата „Мъжка гимназия” на ул.„Панагюрище”. От 1903 г. ръководството на сиропиталището се поема от благотворително дружество „Майка” и започва да се нарича „Княгиня Надежда”. От 1908 г. втората съпруга на княз Фердинанд, княгиня Елеонора става почетен председател на дружеството. С нейна помощ, средства набрани от благотворителност и помощ от Общината, както и от посланиците на Великобритания, Франция, Италия и др., през 1910-11г. е изградена сградата на сиропиталище „Надежда”. Проектът на арх. Д. Дабков е одобрен, лично от царица Елеонора.

Сградата птитежава с висока степен на гражданска популярност.