Жилищна сграда на семейство Бангиеви

Къщата на семейство Бангиеви е построена на ул. „Добришка”, която е била продължение на бул. „Владислав Варненчик” по това време.

Строежът е започнал през 1928г., окончателно е завършен през 1937г. Възложител е Тодор Иванов Бангиев, местен предприемач и земеделец, герой от Балканската война, заедно със съпругата си Ирина Гюрова, представител на известния тогава род Гюрови, изселници от Беломорска Тракия.

След края на I-вата световна война, Тодор Бангиев развива земеделска и стопанска дейност, притежател е на щанд за месо в Хали Шипка. Основния му доход-печалба, даващ му възможност да построи къща, е снабдяването на Военно-морската база в града с месо. Районът се е намирал на т.нар. Десета линия, продължението на бул. Владислав, стигащо до площада пред Маслобойната, от където започва Добричкото шосе. Когато през 1935 г. е открит мавзолея „Владислав Варненчик“, част от шосето за Добрич се влива в улицата и „Владислав“ става най дългата пътна артерия на града.

За тогавашните стандарти това е бил един своеобразен индустриален район, наситен с занаячтчийски работилници (шиварски, обущарски, кожухарски, калпакчийски, сарачески и др.), също така изобилстват фурни, гостилници, шкембеджийници, кръчми, кафенета и сладкарници. Цялата улица, започваща от Катдралата до площада на маслобойната е представлявала една пиаца, където може да се купи всичко, и то много по-евтино, от колкото тогавашните първокласни магазини по „Преслав“ и „Цар Борис“. Срещу самия площад на маслобойната, където се намира и къщата се намирали и много търговски ханища, а на площада е имало Омнибусна станция. В близост е бил и построения от изселници от Беломорска Тракия през 1910 Тракийски дом.

Цялата семейна история на рода Бангиеви минава през този дом. Тук през 1926 г. е роден д-р Димитър Бангиев - баща на настоящия собственик, известен за времето си зъболекар във Варна, д-р Антонина Бангиева – настоящ собственик, както и нейната братовчедка Марийка Райкова, дългогодишен завеждащ педиатрично отделение в Градска болница.

Архитектурната стилистика на сградата може да се определи като еклектика, с преобладаващо присъствие на новопривнесения в България европейски стил „Модерн“. Към него подвеждат семплото обемно-устройствено изграждане на сградата, иновативният за времето си технически подход (използване на стоманобетонна за междуетажна конструкция), кактои характерната мазилкова обработка на фасадата. Плавните и обрани форми настраничните еркери и централния балкон допълват модернистичният облик на главната представителна фасада.

Централната симетрия и явно изразеното хоризонтално деление на обема с профилирани корнизи са по-скоро белег на вече актуалната по това време Сецесионова архитектура. Същото важи и за декоративният мазилков елемент, във формата на герб с флорални мотиви, на който е отбелязана годината.

Сградата притежава висока степен на автентичност, тъй като е запазила в пълна степен своята функция, собственост и архитектура.