МБАЛ "Света Анна" /Окръжна болница/

Началото на строителството на Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна” е положено през 1888г., след като старата варненска болница е унищожена от пожар. Първоначално, болницата е приела името на княгиня Мария Луиза, от където идва названието „Мариинска болница”. Първоначално сградата е била едноетажна. През 1904г. по време на управлението на болницата от д-р Параскев Стоянов, сградата е електрифицирана и снабдена с парна инсталация. През 1911-1912г. е надстроен втори етаж. През 1961г., след откриването на варненския Висш медицински институт, сградата е надстроена с нови два етажа. Сградата придобива сегашния си вид по проект на арх. А. Ванкова (арх . Ангелина Иванова Ванкова, род 1923). Сградата е с масивна конструкция със стоманобетонов скелет. Плановата схема е характерната за болничните заведения коридорна, двустранно застроена. Болничните стаи са предимно в югоизточната част, а в северозападната са амбулатории и кабинети. В обемно-пространствено отношение сградата е съставена от един основен обем, който е раздвижен от симетрични централен и два крайни ризалити. Средното издаване оформя входното пространство. Партерното ниво на болницата е подчертано в отделен цвят и е отделено от горните нива с ясно изразен двоен корниз, следващ издаването на трите обема. Прозоречните отвори на партерното ниво са обрамчени с дебели рамки завършващи с декоративен елемент- ключов камък. Фасадното пространство на първо ниво е третирано с фугирана фасадна мазилка. Фасадното пространство на горните три нива е по-семпло третирано. Двата крайни и средният издаден обем са подчертани във вертикално отношение с помощта на пиластри, прекъснати от двойния корниз между първо и второ ниво. Всички прозоречни отвори са поставени в оси един над друг. Определено акцент на обемно-пространственото решение е средното издаване оформящо входното пространство. На партерното ниво то е тържествено решено и подчертано с 4 колони поддържащи издаването на горните нива. Четирите колони преминават в пиластри на второ, трето и четвърто ниво. Средното тяло завършва в покрива с класически оформен триъгълен фронтон, в тимпана, на който е поставен кръгъл прозорец.
Сградата е постоянно преустройвана в съответствие с новите изисквания на медицината, така че от нейните планове, не могат да се правят научни изводи за миналото и развитието на здравеопазването.

В градоустройствено отношение, обектът няма пряка връзка с основната градска тъкан. От общоградско значение е по-скоро околния парк, който представлява зелен оазис в плътната околна градска структура.

В стилово отношение, благодарение на дългия период на създаване, преустройсва и надстройки, сградата носи еклектичен характер, но в окончателния си вид има неоренесансово излъчване.

В историческо отношение, обектът е свидетел на лекарската практика на светила от варненската медицинска практика като д-р Ангел Пюскюлиев, д-р Мирон Иванов, д-р Анастасия Головина, д-р Параскев Стоянов, д-р Димитър Камбуров и много други. Случвали са се значими събития в развитието на теорията и практиката на медицинската наука, които се пазят в архива на варненския Висш медицински институт.