Римски терми (големи)

Римските терми или познатите сред варненци „Големи римски терми” се намират в централната част на античния Одесос и в историческото ядро на днешна Варна. Обектът представлява най-голямата обществена антична сграда открита досега в България.  В съвременните си граници разкопките заемат площ от близо 7000кв.м., а запазените зидове на места достигат височина до 22м.

Датировката на обекта се отнася към края на ІІ – нач. на ІІІ в. от н. е. и се опредлеля от откритите на място монети, най-ранните от които са сечени по времето на император Септимий Север (193 – 211г.), а най- късните  от имп. Тацит (275г.). края на ІІ – нач. а ІІІ в. н. е. От двуезичния надпис на гръцки и на латински езици става ясно, че при управлението на император Антоний Пий (138г.-161г.) общината на Одесос и военният управител Тит Витрасии Полион са каптирали и довели до града по водопровод вода. Допуска се това да се е случило през 157 г. сл. Хр.

В архитектурно отношение термите имат симетричен план и принадлежат към т.нар. “малък императорски тип”. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м. Въпреки че частично структурата на обекта попада под съществуващи жилищни сгради, днес са разкрити всички главни  и обслужващи помещения – два входа, предверия (vestibulum), съблекални (apoditerium), помещения за къпане с хладка (frigidarium), топла (tepidarium) и гореща (caldarium)  вода, басейни, палестра, подземни галерии и др. Отоплителната система, т. нар. хипокауст /hypocaustum/,  е древногръцко изобретение от 5-4 в. пр. Хр. Представлява специална инсталация – двоен под с керамични елемнти и специални кухини, отвеждащи топлия въздух  до покривната конструкция. Откритите при проучванията голям брой архитектурни детайли (мраморни и гранитни колони, римокоринтски капители, профилирани корнизи и пиластри), както и статуи на римските богове Херакъл, Виктория, Меркурий, Асклепий, Хигия и др., свидетелстват за великолепието и богатството на вътрешната украса на термите.

Проучването на обекта води своето начало още от 1906г., когато австрийският учен Ернст Калинка определя останките като антична постройка. След 1907г. най-голяма заслуга за изследването и опазването на  обекта имат братята Шкорпил, които предприемат и първите укрепителни работи по така наречената „Римска кула”. Пълноценното разкриване и проучване на археологическата структура е извършено при планови разкопки на РИМ-Варна в периода 1959 – 1971г.

Днес Римските терми са един от най-значимите археологически обекти натериторията на Варна. Социализирани са, консервационно-реставрационни дейности текат почти постоянно, поради факта, че обекта е изключително мащабен. Намира се в задоволително техническо състояние.