Датировка

1-ви строителен период - края на IV, началото на V век.; 2-ри строителен период - средата на V век.; 3-ти строителен период - V- VI век

Информация

Раннохристиянската базилика, намираща се в сърцето на историческата част на Варна, е най- забележителния и най-голям храм в района от ранно-византийския период. Според изследванията е функционирала като епископски храм в раннохристиянския Одесос.

Според изследванията базиликата се характеризора с три строителни периода. Първоначалната сграда на това място е построена в края на IV – началото на V век и е представлявала едноапсидна базилика със силно скъсена пропорция. Била е изключително богато декорирана както интериора така и в екстериора – стенописи, мозайки и архитектурни елементи от цветен мрамор. След кратко съществуване (няколко десетилетия) е била разрушена, най-вероятно от земетресение. На нейно място през V век е построена значително по-голяма трикорабна бализика с два притвора, просъществувала близо 60 години. Тя също е имала пищна декоративна украса. От този период са и изложените в Регионален исторически музей - Варна и музейната сградата на Аладжа манастир мозайки, реставрирани през 2002г. При изваждането им, в централния кораб – близо до олтара е открита зидана двукамерна крипта, а в нея реликварий с мощите на неизвестна светица. От третият строителен период е църква със същия план, построена върху руините на старата, но с мраморен под. Разрушена е вероятно при превземането на града от славяните през 614г.

В архитектурно отношение сградата представлява голяма едноапсидна трикорабна базилика със неразчленен нартекс (притвор) на запад, екзонартекс и вероятно с атрий (вътрешен двор от запад). Дължината ѝ е 40 м, а ширината 16 м. На места зидовете ѝ са запазени на височина до 1,60 м. В северозападната част на базиликата вероятно е имало пристроен кръгъл баптистерий (кръщелня). Поради гъстата жилищна застройка на централна градска зона, непроучени са останали части от екзонартекса, южния кораб, баптистерия и атрия.

Според Известията на Варненското археологическо дружество църквата е открита случайно през 1914г. при прокарването на водопровод. През 1949 г. е сондажно проучена от археолога М. Мирчев. Изцяло разкопана (в днешния му вид) и проучена е в периода 1969 – 1973 г. от Д. Димитров, А. Кузев и М. Лазаров.

В момента обекта е лесно достъпен, но не е социализиран и представлява органична част от вътрешноквартално пространство в историческото ядро на града. Благодарение на общите усилия на РИМ-Варна и жителите на сградите в близост до археологическия обект, зоната е сравнително поддържана и обекта е в задоволително техническо състояние.

Местоположение

ул. "Хан Крум", ъг. ул. "Кн.Ал.Батемберг", Археологически резерват "Одесос", Варна

Културна пренадлежност

Ранновизанийска култура

Проучване

1914 г. - случайно открита при прекарване на водопровод; 1949 г. - сондажно проучена от археолога М. Милчев; 1969 – 1973 г. изцяло проучен от Д. Димитров, А. Кузев и проф. М. Лазаров.

Техническо състояние

Задоволително техническо състояние

Статут /описан в АКБ/

Национално значение- резерват /Д.В. 83/28.11.1975г./

Режим на опазване /съгласно чл.35 от НАРЕДБА №7/

Г

Находки, експонирани в Регионален исторически музей Варна
No items found.

Актуални снимки

No items found.
Архивни снимки
No items found.

Архивни документи

No items found.

Подобни обекти

Старобългарски укрепителен вал

Западната част на островната зона под моста; в парка на р-н Аспарухово

Археологически резерват "Одесос" - античност, средновековие, възраждане

Историческо ядро на града /гръцка махала/, км. Одесос, Варна

Базилика - късна античност

м-т Пиринч тепе, на островната зона под Аспарухов мост, в двора на КРЗ, Варна

Тракийски гробница в Парк-Музей на бойната дружба 1444г. "Владислав Варненчик"

Парк-Музей на бойната дружба 1444г. - "Владислав Варненчик", бул."Янош Хуняди" №55, Варна

Скален манастир "Аладжа манастир"

м-т Аладжа манастир, р-н Виница

Търсене
close
Търсете обекти по адрес, функция, автор...