Могили

Могилите са естествено или изкуствено създадени възвишения /насипи/ с неголям размер.  Те представляват особен инетерес за археологическата наука, поради факта, че във вътрешността на повечето има както недвижими, така и движими културни ценности.

Още през 1898г. братята Карел и Херменгилд Шкорпил – доайените на българската археология, издават тематична книга за могилите в поредицата „Паметници из Българско”.  Според тях „България може да се слави с богатството на могилните паметници”.

Първи опит за преброяването на могилите в страната е направил Ами Буе -  един от пионерите на геоложките проучвания. След решението на Антроположкото дружество на Виена да обърне особено внимание на могилите на балканския полуостров се провеждат научни изследвания и обходи, при които са нанесени на т.нар. Кипертова карта.

Следващите по хронология сведения за могилите по нашите земи са открити в карти на руски военни топографи от периода - 1878-1879г.

По данни на Шкорпил „най-много могили се срещат в тракийските полета (особено в Пловдивкото поле) и в крайдунавската равнина (между р.Вид и Черно море)”. Още тогава е установено, че голям брой са разрушени, разорани или самосрутени.

Такава е и съдбата на повечето могилни образувания в района на Варна. От множеството могили описани от изследователите, до днес са достигнали единични примери.

Специално внимание братя Шкорпил обръщат на могилните вериги и струпвания в района на Галата. Споменават също така могилния некропол, северно от град варна, като най-вероятно става въпрос за могилната група в близост до сегашната телевизионна кула или на Франгенското плато. Една от най-значителните находки на братята е раннохристиянска базилика, открита през 1909г. при прокопаването на канала в блатистата, песъчлива зона между морето и девненското езеро. Обекта е представлявал шорокоплощна ниска могила, известна под името „Пиринч тепе” или в превод „оризова могила”.

При разкопки на Варненското археологическо дружесвто през 1915 и 1919 е разкопавана последователно 5-метрова могила, наричана „Илан тепе” или змейова могила, където е откритa ранновизантийската базилика – Джанавара (от м.Джанавар тепе).

Друга част от могилните насипи във варненско са възникнали от разрушени селищни образувания, като тези, регистрирани в горските зони на кв.Галата, Боровец и м.Аладжата.

Най-много примери са останали от гробищни могили от различни периоди.

В актуалните данни на архива на РИМ – Варна има регистрирани колко 25-30 гробищни могили. Повечето от тях са били разкопани от иманяри още преди да им бъде извършено археологическо проучване от специалисти. Една от добре запазените могили с национално значение се намира в парк музей „Владислав Варненчик”, където каменната тракийска гробница, датирана от ІV-III в. пр. Хр., е запазена под мвзолея на Владислав, изграден през 1935г. Друга могила, с подобна социализация във Варна и околността няма.

В голямата си част могилите, които са се намирали на територията на съвременния град са разрушени при строителство или благоутрояване. Днес подобни могилни насипи могат да се видят основно в несоциализирани, труднодостъпни, гористи местности в околностите на Варна, където природата е успяла да запази целостта на обектите.

‍