Датировка
Създаването на древния Одесос: VI в. пр. н. е. до XIX век.
Информация

Археологически резерват „Одесос” е обявен с Разпореждане на Министерски съвет №76 от 27.04.1974г. На следващата година са обнародвани Инструкции /Д.В. 83/28.11.1975г./  за опазване  на Архитектурния и археологически резерват, заемащ територията на античния град Одесос – Варна.

Границите на резервата обхващат обширна зона в централната част на града, където във времето са разкрити множество археологически обекти. Някои от тях са получили статут и са експонирани, но доста голяма част са останали засипани под съществуващия днес сграден фонд или са унищожени при различни обстоятелства (най-често строителни дейности). В по голямата си част разкритите обекти в зоната на резервата са заснети от архитекти или геодезисти, но архивния фонд на физически носител се пази в РИМ-Варна и все още няма съдаден цифров археологически кадастър.

Зоната се харакеризира с изключително богата стратиграфия и културно разнообразие. Археологическите обекти на територията на резервата имат различна датировка, а на много места културните пластове (между 4 и 8м.) са един върху друг, като ясно личат връзките и различията между тях. Най- ранните обекти спадат към елинистичната епоха и се свързват с поселването на морските брегове от изселническите движения от Егейска Гърция. Ясно е, че Античният град - колония е основан от малоазийски изселници от йонийския град-държава Милет.

Разкритите обекти са с различна датировка и биват няколко вида:
     • Фортификационни съоръжения:

В границите на на резервата са засечени няколко крепостни стени от различни периоди. Най-ранно датираната /IV век пр. Хр./ е елинистичната крепостна стена, разкрита през 1987г. от М. Лазаров при спасителни разкопки в карето мужду бул.”Княз Борис” и улиците „Архиманрдит Филарет”, „Кн. Ал. Батенберг”, и „Воден”. Ясно личи типичния за елинистичната епоха сух квадров градеж (opus quadratum). За момента това е единственото място със засечена най-стара крепостна стена.

На около 40м северно от най-старата елинистична стена е открита римска крепостна стена, датирана към втората четвърт на IV в. – времето на управление на император Тиберий. Строителната техника на монументалната структура е характерна за укпепителните съоръжения от римския период. Градежът на външната и вътрешна лицева зидария е изпълнен с големи квадри, някои от които с рустицирани лица а други –гладки. Стена със същата датировка е разкрита на улица „Цариброд”, през 80-те години на 20-ти век, а през 2019г. по продължение на нейното трасе е разкрита структура, за която се смята, че представлява южната порта на крепостта. Разкритите два строителнипериода, от които долният пласт е датиран в периода Iв.пр.Хр. - II – III век.,горният - V – VІ век. Разкопките са все още в процес и предстои изясняване на обстоятелствата и историята на въпросната структура. Част от късноантична крепостна стена  е разкрита и експонирана на пл. ”Йоан Екзрх” (Шишковата градинка) при облагородяване на зоната през 2019г.

Следващата крепостна стена, от късната античност (Ранновизантийски период – V-VIв.) е засечена на няколко места в града – на бул.”Княз Борис”, непосредствено до Храм „Св.Николай” (сигнирана в настилката); на ул.”Шипка” северно от бул.”Княз Борис”, както и при строителството на няколко жилищни сгради в близост; част от стената и кула са били разкрити при спасителни разкопки на строежа на Универсален магазин „Валентина” (оскъдни данни); към същата датировка се отнася и кулата, запазена в сутерена на жилищен блок на ъгъла на бул.”Приморски” и ул.”М. Колони”.

Следващата по хронология е турската крепостна стена, която огражда значително по-голяма площ от градската структура.

Има различни хипотези на археолози и изследователи за различните датировки и трасета на различните крепостни стени. Хипотезата за преизползване на структурите в следващи периоди е поставена за много от обектите, а братя Шкорпил поставят тезата за използване на римската крепостна стена на Одесос през цялото средновековие, чак до XV – XVI в. още през 1909г. Всяко ново откритие предоставя на учените нови данни, които допринасят за изясняването на функциите и историята на крепостните съоръжения и обхвата на града в различните епохи.
     • Обществени сгради:

Най- значимите обществени сгради – археологически обекти, открити във Варна са Римските терми. В резервата са открити две такива съоръжения – обозначени са условно като северни и южни или както са познати сред варненци – „големи” и „малки” терми.

Северните римски терми представляват най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България.  В съвременните си граници разкопките заемат площ от близо 7000кв.м. Датировката на обекта се отнася към края на ІІ – нач. а ІІІ в. н. е. Обектът е имал изключителна важна функция в тогавашното общество със сериозно социално значение, което е причина и за високата му градоустройствена стойност в градската структура.

Южните терми имат по-късна датировка. Според археологическите материали на Горанка Тончева от 1961г. първоначалната сграда е построена към края на ІІ и е просъществувала до V век. Вероятно през V – VI век. е била преустроена и разширена на север. При разкопките са открити и много ценни движими културни ценности, които свидетелстват за културата на античния Одесос – накити, глинени лампи, амфори, над 450 бронзови монети и др.

През 2018г. при спасителни археологически разкопки на ул.”Софроний Врачански” №11 са открити останки от голям архитектурен комплекс от късноантични водни съоръжения. Според проучващите археолози от РИМ – Варна: Валери Йотов и Александър Минчев този сложен по план воден комплекс е предтставлявал нимфеум (градска чешма), фунционирал през V – VІ в.
     • Култови сгради:

В границата на резервата има няколко раннохристиянски храма, като най-ранният и най-значимият по своята културна стойност е епископската базилика на ул.”Хан Крум”. Според изследванията е функционирала като епископски храм в раннохристиянския Одесос.

Установени са три строителни периода: построена е в края на IV – началото на V век и е предтавлявала едноапсидна базилика със силно скъсена пропорция, с богато декорирани интериор и екстериор. След кратко съществуване (няколко десетилетия) е била разрушена, най-вероятно от земетресение. На нейно място през V век е построена значително по-голяма трикорабна бализика с два притвора, просъществувала близо 60 години, откъдето са и изложените в РИМ-Варна мозайки, реставрирани през 2002г. При изваждането им, в централния кораб – близо до олтара е открита зидана двукамерна крипта, а в нея реликварий с мощите на неизвестна светица. През третият строителен период отново е издигнат нов храм върху руините на стария, но с мраморен под. Разрушена е вероятно при превземането на града от славяните през 614г.

През 1973г. при спасителни разкопки, на ъгъла на ул. „Цар Симеон“ и ул. „Козлодуй“ също е открита базилика, но поради интензивното строителство през XIX – XX в. е силно разрушена.

Базиликата на ъгъла на ул. „Цар Калоян“ и „Княз Дондуков“ се е намирала североизточно от римските терми, където при спасителни разкопки са разкрити масивни зидове на антична постройка и мраморна колона с релефен кръст. Обекта не е проучен докрай.

Разкрити са още няколко базилики на територията на резервата: Базилика под сградата на ул. „Св. Климент“ № 18 (проучена през 1963 г.); Базилика на ул. „Цариброд“ и ул. „Цар Симеон“; Базилика на ул. „Сан Стефано“ и ул. „Черноризец Храбър“.
     • Жилищни сгради:

Жилищни сгради са намерени на много места в града. Почти във всеки парцел, в който започва изпълнение на определена инвестиционна инициатива се засичат части от сгради, които на места имат сериозна стратиграфска дълбочина. Откриват се части от всички исторически периоди, като някъде са надграждани старите, а някъде са застроени по нова градоустройствена схема. В повечето обекти се откриват монети, съдове и предмети от бита, като керамика и разнородни пособия, който свидетелстват за начина на живот на тогавашното общетсво.
     • Комуникационни структури и съоръжения на техническата инфраструктура(улици, канали):

На ъгъла на бул. Княз Борис I“ и ул. „Драгоман“ е открита античната улица с направление северозапад – югоизток. Павирана е с големи каменни блокове, а в един от тях е запазен кръгъл отвор. По периметърът му има монтажен фалц за капак, което е обичайно за римската улична система. Отворът има ревизионна функция и позволява достъп до градската канализация.

Още един участък от антична улица е разкрит при спасителни разкопки през 2003-2005 г. на ул. „Цар Калоян“ № 10 и 12. Мястото на строежа се намира непосредствено на север от Римските терми на Одесос. По време на разкопките е установено, че вследствие на многобройни намеси през вековете културните пластове са силно нарушени. При проучването е разкрито част от трасето на декуманус с незначително отклонение от посоките на света (североизток-югозапад).

В момента общото техническо състояние на материалната субстанция на груповата недвижима културна ценност може да се каже, че е задоволително, клонящо към лошо. Някои от обектите са социализирани и по тях текат ежегодни консервационно-реставрационни дейности, например големи и малки римски терми. Някои от обектите обаче, въпреки тяхната уникалност и висока степен на културна стойност тънат в забрава поради липса на ресурс и са застрашени от разрушаване – например късноантичната фамилна гробница до Регионален държавен архив-Варна. Наблюдава се тенденция за повишаването на общесвения инетерс към културното наследство в последните години, както и все по-адекватно и подобаващо отношение към откритите старини на територията на Варна. Това се изразява в значително по-отговорното отношение на институциите относно контрола върху обектите на археологическото ни наследство и на инвеститорите при реализиране на различни инициативи.

Местоположение
Историческо ядро на града /гръцка махала/, км. Одесос, Варна
Културна пренадлежност
Антична (Елинистична) култура; Римска култура; Османска култура; Българска култура
Проучване
Братя Шкорпил и Варненско археологическо дружество; Екипи на РИМ-Варна;
Техническо състояние
Задоволително техническо състояние
Статут /описан в АКБ/
Национално значение- резерват /Д.В. 83/28.11.1975г./
Режим на опазване /съгласно чл.35 от НАРЕДБА №7/
Г