Старобългарски укрепителен вал

Аспаруховият вал представлява съоръжение от отбранителната система на Първото българско царство. Свързва се с трайното установяване на Аспаруховите българи в днешните североизточни земи на България и създаването на единна фортификационна система от землени валове, ровове и лагери, разположени по границите на новата българска държава. Поради тяхната ефективност и ниска икономическа стойност, биват широко използвани в началото на IX век и по тяхното разположение може да се направи точна хипотеза за границите на Първото българско царство.

Валът представлява земен насип, който прегражда достъпа до определено стратегическо място. Състои се от насип и ров. Преграждал е широката песъчлива тереса между склоновете на Авренското и Фрагенското плато, която отделя Варненското езеро от морето.

Първи данни за Аспаруховия вал се откриват в карта от 1829г., с автор ген. Хелмут фон Молтке, който изобразява редица малки могили, ориентирани на север.

Първите целенасочени изследвания на съоръжението правят доайените на българската археология – Херменгилд и Карел Шкорпил. Първите писмени сведения се намират в Известията на Варненското археологическо дружество от 1911г., където валът е описан като „насип”, наречен с турското название „Кум тепелер”. Още тогава братята Шкорпил причисляват отбранителното укрепление към обща система от „пет насипа” по крайбрежието на Черно морe, като установяват общата им културна принадлежност и датировка по намерени мраморни камъни до Бяла и до Варна, с изписани върху тях идентични знаци. Според Шкорпил валът е бил висок окло 4м и е имал дължина около 2,5км, но северната му част е била разрушена от разлива на езерото. При разкопаването му през 1908 и 1909г. по повърхността му са намерени парчета строителни отпадъци, като тухли, керемиди, а вътре в насипа са открити ломен камък, тухли, части от мраморни капители, стълбчета и гладки плочки.

През 1910г., при прокарването на новия водопровод, вала е прокопан на по-голяма дълбочина и тогава става ясно, че ядрото му се състои от градеж – суха зидария с дебелина между 2,5 и 4м. В градежа са намерени квадри, еднакви с тези от зидовете на храма, открит в близост – в м.Пиринч тепе (днешната островна зона). В този период са намерени уникални обекти на движимото културно наследство, като варовиковата(1911-Шкорпил) или мраморна(1979г.-Рашев) релефна плоча с изобразен кръст, която се смята че е част от олтара на храма.

През 1921г. братя Шкорпил препоръчват зоната да се залеси. По тяхна инициатива през 30-те години на XX век са издигнати два паметника – бюст на Аспарух (липсва) в северната част, където в запусната местност и в момента съществува част от благоустрояването и колони с надпис „Народенъ паркъ”,  а в южната част - скулптура на Асаруховия войн в цял ръст от Кирил Шиваров.

В момента общата дължина на запазената структура е около 400м. В днешно време валът попада в парка на кв. Аспарухово, намира се в добро състояние и част от него е социализиран – вписан в парковото пространство. Една малка част се намира на островната зона, в запустял парк, богато залесен, със запазено частично благоустрояване.