Български Средновековен манастир

Раннохристиянският манастирски комплекс в местността "Караач Теке" край Варна е един от най-големите манастирски комплекси на Балканите. Открит е при археологически разкопки през 1921г. от основоположника на българската археология Карел Шкорпил. Комплексът е уникален по своята планова схема и размери. До момента няма открит аналог нито в българската, нито във византийската строителна традиция.

Съществуват хипотези, че е изграден в края на ІХ и началото на Х век от Княз Борис I - Михаил Покръстител и е посветен на Пресвета Богородица. Изследванията показват, че е действал до ХVIII век.
В манастирския комплекс проучващите археолози откриват голяма манастирска черква и огромна кула с параклис, значителен по големина скрипториум с площ от 400 кв. метра, библиотека, училище, монашески общежития, както и олтарна маса, ковашка работилница, български, сръбски, византийски, турски и венециански монети.

Катедралната църква е разположена в центъра на обширен двор и е от т. нар. атонски тип. Храмът притежава обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирало цялото монашеско братство. Сградата е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Край нея се развиват верижни помещения, строени с мекия и податлив на обработка варовиков камък - бигор. Пред постройките са оформени портици в два реда, открити към просторен двор.
Разкопките продължават и до ден днешен, а откритите движими културни ценности се намират в Регионален исторически музей – Варна.