НЕОЦЕНЕНОТО НАСЛЕДСТВО НА ВАРНА
арх. Ирина Ефтимова
Обектите, които носят културно-историческа, научна и социална стойност и свидететсват за миналото са неизменна част от средата, която обитаваме. Те представляват безценно наследство, което свидетелства за постиженията на отминалите епохи и разкрива културните взаимовръзки на местните общости.
Огромният потенциал и добавената стойност, които тези обекти притежават, могат да бъдат реализирани единствено с адекватна нормативна база и ефективен контрол, както на национално, така и на локално ниво. Повечето от световните нормативни документи, както и европейските такива в областта на опазването на кутлурното наследство са ратифицирани в България и са приложени в последния Закон закултурното наследсвто (В сила от 10.04.2009г.). [1]
В рамките на инициативата „НАСЛЕДСТВО В РИСК”, подкрепена от Фонд Култура на Община Варна, в платформата #varnaheritage ще бъдат публикувани сгради, които нямат статут по Закона за културното наследство, но притежават ценностни качества и все още имат претенция за автентичност.
В официалния сайт на Община Варна е публикуван действащият списък с декларирани обекти на недвижимото културно наследство, който датира от 1987 г. Той съдържа стари кадстрални и административни данни които не са актуални към днешна дата. Кадастралната система вече е променена – сградите нямат планоснимачни номера, а идентификатори, освен това системата има дигитално измерение (в което няма изрично указана информация за статут на обекти - недвижима културна ценност). Административни адреси като бул. „Карл Маркс” или „Димитър Благоев” също несъществуват от над 30 години.
На същата страница са публикувани:
· Списък с обекти без статут на недвижими културни ценности – нови предложения за деклариране – 114 бр. (Инициатива на Община Варна от 2015г. – „Идентифициране/актуализиране и предложение за деклариране на културниценности на територията на община Варна”)
· Списък със сгради, за които е предоставен статут на недвижима културна ценност през периода 2017 – 2018 г. – 4 бр.
Част от предложените за деклариране през 2015 г. обекти вече са разрушени. Ето някои от сградите във Варна, които неуспяха да дочкат предоставянето на статут на недвижима културна ценност:
· Баня Гъбата - ул.„Стефан Стамболов” 16, ъгъла с ул. „Стефан Караджа” и ул. „Стефан Богориди”
· Жилищна сграда - площад „Знаме на Мира”
· Жилищна сграда - ул. „Марин Дринов” 35
· Жилищна сграда - ул. „Цар Асен” 9
· Жилищна сграда - бул. „Приморски” 121, ъг. ул. „Братя Миладинови”
· Жилищна сграда - ул. "Хан Аспарух” 23
· Жилищна сграда - бул. „Сливница” 50, ъг. ул. „Иван Драсов”
· Жилищна сграда - ул." Цар Петър" №4
КАКВО ОЗНАЧАВА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СТАТУТ НА НЕДВИЖИМА КУЛТУРНА ЦЕННОСТ?
· Има извършена подробна интердисциплинарна научна оценка, която установява степента на ценност и специфичните характеристики на обекта (носители на автентичност), които подлежат на запазване;
· Има определени граници на обекта и охранителната му зона и режими на опазване, които представляват специфични правила за намеса и изисквания към опазването;
· Обектът придобива юридическа защита по Закона за културното наследство и всяка намеса подлежи на съгласуване с държавните органи (Министерство на културата и Национален институт за недвижимо културно наследство);
Предоставянето на статут на НЕДВИЖИМА КУЛТУРНА ЦЕННОСТ става по реда на:
Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в националния публичен регистър на недвижимите културни ценности” [2]
според която:
„Чл. 2. (1) Идентифицирането е системен процес, който обхваща дейности по издирване, изучаване и изготвяне на предварителна оценка на изследвания обект като НКЦ.
(2) Декларирането на обект, който може да бъде определен като недвижима културна ценност, се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър въз основа на предварителна оценка. Със заповедта се определят предварителна класификация, предварителна категория и временни режими за опазване.
(3) Предоставянето на статут на НКЦ включва определянето на нейната класификация, категория и режими за опазване, изготвени въз основа на заключителна оценка, и се извършва за:
1. недвижими културни ценности с категория "световно значение" - с вписването им в Списъка на световното наследство от Комитета за световно наследство към ЮНЕСКО, по предложение на министъра на културата;
2. групови НКЦ с категория "национално значение" - със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър, след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството, а когато в границите на недвижимата културна ценност попадат защитени територии по Закона за защитените територии или защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие - и след съгласуване с министъра на околната среда и водите;
3. групови недвижими културни ценности с категории "местно значение", "ансамблово значение" и "за сведение" и единични недвижими културни ценности с категории "национално значение", "местно значение", "ансамблово значение" и "за сведение" - със заповед на министъра накултурата или оправомощен от него заместник-министър.”
След като даден обект придобие статут на недвижима културна ценност, неговите собственици/ползватели/концесионери придобиват определени права и задължения. В Закона за културното наследство има цял „Раздел IV. Права и задължения на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности”. Според чл. 70 от същия раздел собствениците имат право:
„1. на консултации, експертни съвети и препоръки от компетентните органи за опазването на културната ценност;
2. да реализират приходи от входни билети, рекламни материали, както и от възпроизвеждане на културната ценност във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение приусловията и по реда на този закон;
3. да кандидатстват за подпомагане по програми, финансово осигурени от държавния, общинския бюджет или от други източници, за извършване на аварийни, укрепителни, консервационни и реставрационни работи, необходими за опазване на културната ценност;
4. да събират и получават доброволни парични и други помощи и дарения от отделни лица иинституции.”
Според чл. 24 от ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ [3] от данъци са освободени:
„... 9. (изм. -ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) храмовете и манастирите, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени - собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, както и молитвените домове заедно с поземлените имоти, върху които са построени - собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната; молитвените домове, храмовете и манастирите трябва да са вписани в регистъра по чл. 12, ал. 3 от Закона за вероизповеданията;
10. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;
11а. (нова -ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г.,в сила от 10.04.2009 г.) сградите - културни ценности, когато не се използват със стопанска цел;
12. музеите, галериите, библиотеките; ...”
След чл.70 от ЗКН, вкойто са описани правата на собствениците на недвижими културни ценности, следват чл. 71, 72, 73 и така до чл. 77, в които са описани задълженията и санкциите, които имат спорна ефективност. Факт е, че сгради с издадени заповеди за аварийно укрепване по чл. 72 и чл. 73 от ЗКН с години стоят заградени и стават символ на безсилието на цялостната система по опазване в България.
Въпреки това, законовата защита на обектите с културно-историческа стойност остава единственият легитимен начин за опазването им и превенцията от пагубни намеси или разрушение.
Популяризирането на недвижимото културно наследство и неговата конкретна стойност за местните общности и за световната история играе основна роля във възпитанието на социума в подобаващо и респективно отношение. Повишаването на информираността относно тази тема е ключово, за да има промяна в начина на намеса в историческата среда и да се предотврати погубването на наследството ни.
БИБЛИОГРАФИЯ:
[1] ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТОНАСЛЕДСТВО, в сила от от 10.04.2009г.
https://www.mrrb.bg/bg/zakon-za-kulturnoto-nasledstvo/
[2] НАРЕДБА№ 3 ОТ 10 ЮЛИ 2019 Г. ЗА РЕДА ЗА ИДЕНТИФИЦИРАНЕ, ДЕКЛАРИРАНЕ, ПРЕДОСТАВЯНЕ НАСТАТУТ И ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КАТЕГОРИЯТА НА НЕДВИЖИМИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ, ЗАДОСТЪПА И ПОДЛЕЖАЩИТЕ НА ВПИСВАНЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА В НАЦИОНАЛНИЯ ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪРНА НЕДВИЖИМИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ
http://ninkn.bg/documents/download/119
[3] ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ:
