В условията на съвременната градска трансформация, все по-актуален става въпросът за съхраняване и адаптиране на културното наследство в активна, социално отговорна среда. Архитектурните паметници, носители на историческа памет и идентичност, често остават изолирани от съвременния живот или попадат в състояние на физическа и социална деградация. Именно затова подходът към тяхното възраждане трябва да бъде двупосочен – едновременно насочен към опазване на автентичната материална субстанция и към реинтеграция в съвременната градска тъкан.
Такава е съдбата на Домът на Иван Драсов, разположен на една от най-старите и значими улици във Варна - ул. „Преслав“. Построена в края на XIX век, сградата е носител на историческа памет и свидетелства за периода, в който улицата е била ключово пространство за търговския и обществения живот на града.
-1%20copy.png)
Улица „Преслав“ – от търговска артерия до културна ос
Още в началото на съзнателното градоустройствено планиране на Варна, ул. „Преслав“ придобива стратегическо значение. Като най-широката, първата павирана и една от най-натоварените търговски улици, тя се превръща в естествена връзка между икономическия живот на града и тогавашния административен център около площад „Мусала“. Дюкяни и работилници оформят нейната ежедневна атмосфера - динамична, шумна, оживена.
-2.png)
Разположена почти изцяло в границите на археологическия резерват „Одесос-Варна“, улицата запазва и днес висока концентрация на сгради със статут на недвижими културни ценности. Историческите карти ясно показват нейното дългогодишно значение като градска ос, структурираща облика на централната част.
-22.png)
Въпреки това, съвременността нанася своите следи: голяма част от паважа е заменен с асфалт; автомобилният трафик измества пешеходния живот; рекламните елементи и некоординираните намеси по фасадите нарушават визуалната хармония. Тази среда създава предизвикателства пред възприемането на улицата като културна ценност.
-3.png)
Домът на Иван Драсов – наследство от края на XIX век
След Освобождението през 1878 г. Иван Драсов - общественик, революционер и просветител, активно ангажиран с изграждането на новата българска държава – се установява във Варна. Роден в Ловеч през 1848 г., Драсов е част от поколението дейци на Българското възраждане, които съчетават революционна активност с просветителска и организационна дейност. Той участва в националноосвободителното движение и поддържа близки връзки с ключови фигури на епохата, сред които и Христо Ботев.
След Освобождението Драсов се включва активно в административния и обществения живот на България. Благодарение на своя опит и авторитет той заема различни управленски длъжности, сред които и поста окръжен управител на Варна. Назначаването му в града не е случайно - в края на XIX век Варна се утвърждава като стратегически черноморски център с нарастващо икономическо и политическо значение. Присъствието на личности с опит в държавното управление допринася за институционалното укрепване и модернизацията на местната администрация.
Именно в този динамичен градски контекст, около 1890 г., е изградена къщата на Иван Драсов. Сградата е характерен пример за градска архитектура от края на XIX век, съчетаваща жилищни и търговски функции - модел, отразяващ активното преплитане на частния и обществения живот в развиващата се градска среда. Архитектурният ѝ облик носи белезите на представителност и практичност, типични за застрояването на Варна през периода на интензивна модернизация, когато градът постепенн ооформя своя европейски облик.
През десетилетията сградата изпълнява поредица от обществени функции, които отразяват променящите се социални потребности на града:
- Още при първоначалното си изграждане сградата е проектирана със смесена функция - партерното ниво е предназначено за търговска дейност, а горните етажи са организирани като жилищна част. Това решение е характерно за градските къщи от края на XIX век и отразява стремежа към съчетаване на икономическа активност и обитаване в рамките на един имот.
Търговският партер осигурява непосредствен контакт с уличната среда и активира фасадния фронт към ул. „Преслав“, превръщайки сградата в естествен участник в икономическия живот на района. В същото време жилищните нива над него гарантират уединеност и функционална автономност, като ясно разграничават публичната от частната зона. Тази вертикална функционална йерархия е показателна за градския модел на обитаване в периода и за интегрирането на дома в динамичната социална и търговска структура на града.
- В периода от 1911 до 1946 г. в сградата се помещава частното стопанско училище на Лери Антонова. Този продължителен етап от нейното съществуване бележи трайна промянав характера ѝ - от жилищно-търговска структура към утвърдено образователно пространство.
Разполагането на учебното заведение именно тук свидетелства за добрите пространствени качества на сградата - ясна планова организация, достатъчна осветеност и възможност за обособяване на учебни помещения. В продължение на повече от тридесетилетия тя функционира като среда за професионално обучение, насочено към подготовката на млади хора в сферата на стопанството и търговията - ключови области за развитието на град Варна.
- В периода от 1959 до 1970 г. сградата функционира като помощно училище за деца със специални потребности „Братя Миладинови“. Този етап представлява особено значим момент в нейната история, тъй като утвърждава социалната ѝ роля в още по-ясно изразена форма. Приспособяването на сградата към нуждите на специализирано образователно заведение изисква организация на пространства, съобразени с различен тип обучение, индивидуален подход и повишена грижа към децата. По този начин архитектурната среда отново демонстрира своята адаптивност и способност да отговори на специфични обществени потребности. Функционирането ѝ като помощно училище придава на сградата дълбоко социално измерение. Тя се превръща в място на подкрепа, интеграция и развитие, където образованието се свързва не само с усвояване на знания, но и с изграждане на увереност и социални умения.
- След преместването на училището, около 1975 г., партерното ниво на сградата отново възвръща търговската си функция, като в него се помещава магазин „1001 стоки“. Този етап бележи своеобразно завръщане към първоначалния замисъл на сградата, при който партерът е проектиран като активна търговска зона, свързана пряко с уличната среда.
- В периода приблизително от 2012 до 2019 г. партерното ниво отново функционира като търговско пространство – този път като магазин за спортни стоки.
- От 2019 г. насам сградата остава напълно необитаема. Липсата на функция води до постепенно влошаване на физическото ѝ състояние – процес на ускорена амортизация, характерен за сгради с прекъсната експлоатация. Прекъсването на дългогодишната ѝ обществена роля не само поставя под риск материалната ѝ цялост, но и води до загуба на активното ѝ присъствие в градската среда.
Този спектър от функции показва, че домът никога не е бил просто жилище - винаги е служил като активна градска точка, адресираща нуждите на различни социални групи.
-5.png)
Състояние и ценност на сградата днес
Към днешна дата домът на Иван Драсов се намира в състояние, типично за множество ценни, но изоставени сгради в историческия център на Варна. Анализът на фасадите и установените патологии сигнализират за значителни проблеми, резултат от дългогодишна експлоатация и атмосферни влияния, като силно обрушена мазилка, оголен тухлен зид, биопатологии и липсващи декоративни елементи. Тези проблеми не са необичайни, но изискват навременна намеса, за да бъде запазен автентичният материал и първоначалният архитектурен образ.
Особено сериозно нарушение е промененият характер на партерния етаж. Вместо автентичния ритъм на прозоречни отвори и входове, днес там са оформени големи витрини,които разкъсват историческата композиция на фасадата. Тези съвременни намеси не само разрушават фасадния ритъм, но и действат като силни визуални дисонанси - „визуални язви“ в средата на иначе ценна историческа структура. Това допълнително отслабва архитектурната четимост на сградата и затруднява възприемането ѝ като културна ценност.
Въпреки компрометираното състояние, основният обем на сградата остава запазен, ахарактерните пропорции и детайли в горните нива все още носят висок автентичен потенциал. Именно това прави сградата значим елемент от архитектурната памет на ул. „Преслав“.
-6.png)
Идентичност и памет в градска среда
Домът на Иван Драсов иул. „Преслав“ споделят обща история - история на просперираща търговска зона, на социални промени, на епохи, които се наслагват една върху друга. Тяхната роля днес е не по-малко важна: чрез тях се осмислят културните пластове на града, разказват се истории, които иначе биха били загубени, и се създава основа за съвременни политики в областта на наследството.
Опазването на подобни ансамбли не е реставрационен акт „в миналото“, а инвестиция в бъдещето. То поддържа връзката между поколенията, осигурява контекст за развитие на градската идентичност и създава предпоставки за качествена среда.
Заключение
Домът на Иван Драсов и ул. „Преслав“ представляват значими елементи от културната топография на Варна. Тяхната историческа роля, архитектурна стойност и потенциал за интеграция в съвременния град подчертават необходимостта от осъзнато и професионално отношение към културното наследство.
Съхранението им е от съществено значение за разбирането на миналото, но и за изграждането на устойчива, идентична и ангажирана градска среда.
арх. Десислава Георгиева
Дипломна работа 2025 г. с ръководител Доц. д-р арх. Жечка Илиева
ВСУ „Черноризец Храбър“
Източници:
„Иван Драсов в българското национално революционно движение (1871–1877 г.)“, документален сборник, издателство Славена, Варна, 2007, съставители: Дора Томова, Здравка Нонева, Тодор Абаджиев, Мария Пенкова
„Варна, архитектурни паметници, история, личности“, автор Георги Кацарски, издателство МС, 2016
„Архитектурата на град Варна от периода на капитализма“, автор арх. Мариана Георгиева – Везнева, отдел„Изучаване“ към НИПК
http://www.libvar.bg
http://www.nalis.bg