КЪМ ВЪПРОСА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО НА ГРАД ВАРНА

May 31, 2021

КЪМ ВЪПРОСА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО НА ГРАД ВАРНА

 

гл. ас. д-р Милена Иванова

Икономически университет- Варна

 

Abstract: Недвижимото културно наследство е обществено благо, което в значителна степен определя специфичния облик на дадено населено място. То е дългосрочен актив, невъзобновим ресурс и фактор за развитие на туризма. Целта, която си поставя авторът на статията, е да представи състоянието на недвижимото културно наследство на град Варна.

 

Keywords: City of Varna; Cultural heritage; State of the immovable cultural heritage

 

През 2020 г. без създаден първият по рода си в България Информационен регистър на варненското недвижимо културно наследство https://www.varnaheritage.com/[1]. В основата на регистъра е изследване, извършено през 2015 г., по обществена поръчка на Община Варна за актуализиране на цялостния списък с недвижимо културно наследство на града. Регистърът е достъпен в интернет и предоставя безплатна графична, документална, историческа и географска информация за сградите недвижими културни ценности (НКЦ) във Варна. Регистърът е дело е на екип от специалисти в състав арх. И. Рачева, Д. Ефтимов,  Д. Пенев и арх. Вл. Рачев.

Целта, която си поставя авторът на статията, е да представи състоянието нанедвижимото културно наследство на гр. Варна.

Българското законодателство разглежда културното наследство като го обособява в две групи – материално и нематериално. Материалното наследство от своя страна бива движимо и недвижимо. За целта, поставена в статията, ще се позовем на определението за недвижимо културно наследство, посочено в Закона за културното наследство, а именно: „Недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, включително под водата, както и прилежащата им среда.” [2]. Недвижимото културно наследство е ресурс, който следва да бъде опазван и рационално управляван. Под „опазването на културното наследство” ще разбираме системен процес на издирване, изучаване, идентификация, документиране, регистрация, консервация, реставрация и адаптация [3]. В това виждане относно същността на понятието „опазване на културното наследство“ е заложена и дейността по неговото документиране и регистрация. Или казано с други думи - не е възможно опазването на недвижимото културно наследство без то да е надлежно регистрирано и документирано. Това виждане е заложено и в чл. 59 на Закона занедвижимото културно наследство. Там е посочено задължението на местните власти за поддържане на местни архиви за НКЦ без обаче да се конкретизира какво да е задължителното съдържанието на тези архиви.

Информация относно броя и вида на обектите на недвижимото културно наследство в гр. Варна се съдържа в Таблица1:

 

Таблица 1

Брой на обектите на недвижимото културно наследство в гр. Варна

·   Сгради със статут на архитектурно-строителна /историческа /художествена /ландшафтна НК– 510

·   Археологически обекти – 105

·  Сгради без статут – предложени за новодеклариране – 150

Източник: https://www.varnaheritage.com

 

Данните от таблицата свидетелстват за значителен брой обекти на недвижимото културно наследство в гр. Варна. Прави впечатление големият брой на обектите, които са без статут, но са предложени за ново деклариране. За тях следва да се предприемат активни и ускорени мерки за тяхната своевременна категоризация. Значим е делът и на архeологическите обекти. Обяснението за големия брой археологически обекти следва да се търси в богатото историческо минало на гр. Варна. Градът е с хилядолетна история и едно от  доказателствата за това е откритият край Варненското езеро през 1972 г. Варненски халколитен некропол. Обектът е един отнай-значимите паметници не само за Варна, не само за България, но и за Европа. До сравнително скоро некрополът е бил изоставен и занемарен. Въпреки това положителен момент е създаването на Сдружение „Варненски некропол“, което си  поставя за цел да се възтановят разкопките (около ¼ от територията на некропола не е изследвана), а самото място да се превърне в атрактивна туристическа дестинация. Световната практика е доказала, че за опазването на архитектурни паметници, разкрити от археолози, са необходими от три до двадесет пъти повече средства, отколкото за самите разкопки. В законодателство обаче липсват разпоредби за това чия грижа е осигуряването и влагането на тези средства [4].

Според пространствената си структура обектите на НКН в града се подразделят на единични, групови и ансамбъл (Виж. Таблица 2):

 

Таблица 2

Пространствена структура  на обектите на НКН в гр. Варна

·  Статут - Брой

·   Еднична - 506

·   Групова - 4

·   Ансамбъл - 3

Източник: https://www.varnaheritage.com

 

Този показател има своето значение, когато собственици на сгради НКЦ кандидатстват за финансиране по програми за опазване на недвижимото културно наследство. Така например през 2020 г. към Столична община стартира програма „Културно наследство“, която има за цел да подкрепи опазването на недвижимото културно наследство на територията на общината, като подпомага собствениците на недвижими културни ценности за извършване на необходимите дейности по опазването, реставрацията, консервацията и социализацията им [5]. Разработена е и Методика за комплексна оценка на заявленията попрограмата. Максималният общ брой точки, които всяко от заявленията може да получи по заложените показатели, е 100 т. Един от показателите (К1), който служи за формирането на комплексната оценка, е пространствената структура на обекта. Според тази методика ако сградата е единична НКЦ и попада в групова НКЦ  тя получава 15 т. Ако сградата е единична НКЦ, но не попада в групова НКЦ,  получава 10 т. Ако сградата не е единична НКЦ, но е част от групова НКЦ,  получава 5 т [6]. Подобна методика може да се разработи и от община Варна, в случай че е налично финансиране за подпомагане на собствениците обекти на сгради-НКЦ.

Информация за техническото състояние на обектите НКЦ в гр. Варна се съдържа в Таблица 3:

 

Таблица 3

Техническо състояния на обектите на НКЦ в гр.Варна

·  Добро състояние - 208

·  Задоволително състояние - 195

·  Съборени сгради - 3

·  Лошо състояние - 95                        

·  Сгради в риск – 10

·  В процес на реставрация - 3

Източник: https://www.varnaheritage.com

Данните от таблицата свидетелстват, че само 40% от сградите са в добро състояние. Тук обаче възниква въпросът дали доброто състояние на сградата не е за сметка на нейната автентичност. По улиците на гр. Варна могат да бъдат забелязани сгради НКЦ, които на пръв поглед изглеждат добре, но при техния ремонт или обновяване са използвани материали, които в значителна степен отдалечават сградата от оригиналната й архитектура и оригиналния й облик. Типичен пример за това е сградата на някогашния хотел „Империал“ на ул. „Фредерик Шопен“. Запазване на доброто състояние на сградите НКЦ, но отдалечаване от автентичния им облик се наблюдаваи при тяхното саниране. В тези случаи се подобряват енергийните характеристики на сградите, но е налице заличаване или премоделиране на фасадните им орнаменти. Посочените практики са пример за т. нар. „технология на подмяната“, при която оригинални примери на градската архитектура от края на 19. и началотона 20 век са заменени  с имитации, лоши копия на оригинала или анахронични стилови декорации, неадекватни на времето. Това явление е известно като „технология на подмяната“ е подробно описано от арх.Ст. Веков в „На къде се движи недвижимото културно наследство на Варна“[7]. За повече от половината от сградите недвижима културна ценност на град Варна е необходимо да бъдат предприети мерки по тяхното опазване.  Вслучай че такива мерки не бъдат предприети, същестува сериозна опасност тези сгради да последват съдбата на  „Розовата къща“, „Картофена къща“, сградата на френския колеж „Св. Михаил“, френския колеж „Сент Андре“ и др. (споменатите сгради вече са съборени и не съществуват-б. а.).

С каквакатегорията са сградите НКЦ на тероторията на гр. Варна е видно от Таблица 4:

 

Таблица 4

Категорията на сградите НКЦ

·  Категория - Брой

·   Национално значение - 6

·   Местно значение- 13

·   Ансамблово значение - 54

·   Без статут - 437

Източник: https://www.varnaheritage.com

 

На териториятана града липсват обекти от категорията „Световно значение“. Такъв обект не фигурира и сред кандидатурите за вписване в списъка на световното и културното наследство на ЮНЕСКО. Сгради НКЦ с национално значение са Римски терми, Старобългарски укрепителен вал Аспарухов вал, Раннохристиянска базилика, Джанавар-тепе, Аладжа манастир, тракийската гробница в парка „Владислав Варненчик“ и Централен вход на Морската градина- пропилеите[8]. Най-голям е броят на сградите без статут. Предоставянето на статут на НКЦ включва определянето на нейната класификация, категория и режими за опазване, изготвени въз основа на заключителна оценка [9]. Предоставянето на статут на деклариран обект е важно, с оглед на тяхната закрила. Според чл. 13 от Наредба № 5 за обявяване на недвижимите паметници накултурата) декларираните обекти имат само временна закрила като недвижими паметници на културата до окончателното доказване на тяхната културно-историческастойност и обществена значимост [10].

Разпределението на сградите НКЦ по форма на собственост е следното (виж Таблица 5):

Таблица 5

Разпределение на сградите НКЦ по форма на собственост

·  Собственост - Брой

·   Изключителна държавна собственост - 21

·   Държавна публична - 19

·   Държавна частна - 11

·   Общинска публична - 15

·   Общинска частна - 71

·   Частна - 338

·   Съсобственост – 55

Източник: https://www.varnaheritage.com

 

Данните от таблицата показват, че около 66% от сградите НКЦ са частна собственост. В чл.71 на Закона за културното наследство е посочено, че собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни даполагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние. Това е свързано със значителен финансов ресурс - повече в сравнение с поддръжката и ремонта на сграда, която не е културна ценност. Собствениците на тези сгради често не разполагат с необходимия финансов ресурс за поддръжка на тези сгради в добро състояние. На национално и на местно равнище не са предвидени стимули за собствениците, които да се ангажират с тяхния ремонт, поддръжка и обновяване.  Отделно от това всяка дейност по обект НКЦ е свързана със сложни административни и бюрократични процедури, които изискват значително време. Понякога това време е фатално засградата НКЦ. В практиката са известни случаи, когато сграда НКЦ е съборена дни преди да получи статут. Нагласата, че да си собственик на недвижимо културно наследство, създава много неудобства и ограничения, което подтиква тези хора или организации да оставят културното наследство да се разрушава [3]. Собствениците на сгради НКЦ саосвободени от данък върху недвижимите имоти, когато те не се използват със стопанска цел. Това обаче е крайно недостатъчно, с оглед значителните разходи за поддръжка на тези обекти.

Според функцията, която изпълняват, сградите НКЦ биват (Виж Таблица 6):

 

Таблица 6

Функция на сградите НКЦ

Функция - Брой

·   Жилищни сгради - 376

·   Учебни сгради – 6

·   Религиозни сгради - 16

·   Промишлени сгради - 2

·   Обекти със специално предназначение - 18

·   Обществени/административни сгради – 92

Източник: https://www.varnaheritage.com

Данните показват, че най-голям е делът на жилищните сгради НКЦ, следван отобществените/ административни сгради. Положителен момент е, че шестте учебни сгради НКЦ са в добро състояние. Сред тях попада и сградата на Икономически университет - Варна, построена през 1914 г. През 2015 г. университетската сграда бе отличена с наградата „Сграда на годината” в клас „Паметници на културата, музеи, храмове”. Промишлените сгради НКЦ са само две: Дизеловата електроцентрала и фабрика „Христо Ботев“. И двете сгради се намират на ул.Девня. За съжаление фабриката „Христо Ботев“ попада в категорията „Сграда в риск“ и ако не бъдат предприети мерки за нейното опазване съществува голяма вероятност още една сграда, дело на арх. Дабко Дабков, да бъде (само)разрушена.

Изложената информация относно състоянието на недвижимото културно наследство на град Варна ни позволява да обобщим следното:

1. Варна е град, който разполага със забележителен ресурс от обекти на недвижимото културно наследство. Причините за това са хилядолетната история награда- във Варна и около нея се откриват материални следи от Праистория, Античност, Средновековие, Възраждане и Ново Време. На територията на града своя следа са оставили творци като Дабко Дабков, Херман Майер, Стефан Венедикт Попов, Никола Лазаров и др.

2. Регистърът на недвижимото културно наследство на гр. Варна е създаден едва през 2020. Преди това е бил наличен регистър, който е бил съставен и актуализиран през 1987 г. [11]. Това затруднява изледването на динамиката на броя на НКЦ през последните години.

3. На местно ниво е осъзната значимостта на недвижимото културно наследство като фактор за развитие на културния туризъм и за запазване на културната идентичност. Към Дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" е създаден отдел „Недвижимо културно наследство“.

4. За осъзнатата значимост от страна местните власти по отношение на недвижимото културно наследство говори и фактът, че новият регистър е създаден по обществена поръчка с предмет: „Идентифициране/актуализиране и предложение задеклариране на недвижимите културни ценности на територията на Община Варна”.

5. Въпреки че е създаден регистър на недвижимото културно наследство, все още  не са разработени и приети разпоредби, с които да се определят правилата за мониторинг, контрол и оценка на  състоянието на обектите НКЦ в града. Такива правила са необходими, тъй като мониторингът на недвижимите културни ценности в разпоредбите на националното законодателство е непълно и ограничено  регламентиран.

6. Неефективната координация и взаимодействито между общините и Министерството на културата при изпълнение на процедурите за осъществяването на контрол и прилагане на мерките за закрила на НКЦ,  в резултат на което не достатъчно ефективното провеждане на националната политика по опазване на културното наследство[12].

В заключение, в резултат на проучването, могат да се оформят следните препоръки:

1. Създаване и поддържане на електронни досиета за всяка една сграда НКЦ, с оглед улесняване на процеса по тяхното управление и опазване.

2. Акуратно поддържане на регистъра на недвижимото културно наследство и при възможност-неговото допълване.

3. Увеличаване на капацитета на общинската администрация, която се занимава с проблемите на недвижимото културно наследство. Към настоящия момент в състава на отдел „Недвижимокултурно наследство“ в община Варна са включени седем специалиста с архитектурно, инженерно и юридическо образование, но липсва специалист с икономическо образование.  Липсват и сертифицирани оценители на обекти НКЦ.

4. Подобряване на координацията между местните структури, отговорни за опазването на обектите на недвижимото културно наследство и Министерство на културата.

5. Извършване на оценка за икономическа целесъобразност във функцията на недвижимите културни обекти като се определи равнището на разходите за неговата поддръжка и потенциала му да генерира приходи на пазарен принцип. Това налага анализ и оценка на различните алтернативи за експлоатация на обекта – приходи от посещения, включване в културни събития, изработка на сувенири и мултимедийни продукти с търговско предназначение, допускане на търговска дейност на територията на обекта и др.[13].

6. Създаване на териториално поделение на Националния институт за нанедвижимо културно наследство (НИНКН), с оглед по-добро изпълнение на функциите и задачите на института, по-бързо административното обслужване на граждани и юридически лица и по-добра координация между НИОКН и местната власт.

В заключение ще отбележим, че настоящето изследване на претендира за изчерпателност. Възможността да се проследи динамиката на отделните показатели ще позволи да се направят по-съществени обобщения на къде и как се „движи“ недвижимото културно наследство на гр. Варна.

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

[1] Информационен регистър на варненското недвижимо културно наследство. [online]. [2020-10-10]. Достъпен: https://www.varnaheritage.com/

[2] Зaкон за културното наследство. Обнародван ДВ. бр.19от 13.03. 2009 г.

[3] Функционален анализ на секторната политика в областта на опазване и представяне на недвижимото културно наследсто [online]. [2020-10-10]. Достъпен: http://www.strategy.bg/Publications/View.aspx?lang=bg-BG&categoryId=&Id=268&y=&m=

[4] П. Балабанов, Закон, общество,паметници. Културното наследство в съвременния град, Нов български университет, София (2009), 77-78, ISBN978-954-535-645-2

[5] Столична  община(2020). [online]. [2020-10-10]. Достъпен: https://www.sofia-agk.com/Pages/Render/1018

[6] Методика за комплексна оценка на заявленията по програма „Културно наследство“ на Столична община (2020) [online].[2020-10-10]. Достъпен: https://www.sofia-agk.com/FileBrowser/File?path=esoft.portal%2FKULTURNO%20NASLEDSTVO1%2F2_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B0.pdf

[7]Ст. Веков, На къде се движи недвижимото културнонаследство на Варна, Известия на съюза на учените, Варна (2014), с. 144-154

[8] Министерство на културата [online]. [2020-10-10]. Достъпен: http://mc.government.bg/images/NPK/VARNA.pdf)

[9] Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписане обстоятелства в националния публичен регистър на недвижимите културни ценности, Обнародвана. ДВ. бр.57от 19. 03. 2019г.

[10] Наредба № 5 от 14 Май 1998г. за обявяване на недвижимите паметници на културата, Обнародвана. ДВ. Бр. 60 от 27.05. 1998

[11] Регистър на недвижимите културни ценности във Варнаот 1987 г. [online]. [2020-10-10]. Достъпен: https://www.varna.bg/bg/258

[12] Одитен доклад № 0300100418 за извършен одит на изпълнението„Опазване и поддържане на обекти на архитектурното наследство в градска среда“ за периода 01.01.2015 г. до 30.06.2018 г., 2018, с. 89-90

[13] М. Кръстев, Възможности за оценка на културното наследство на София като устойчив ресурс за градско развитие, София (2019), Пространство-общество-икономика,321-322

 

Официални публикации:

http://conference.ue-varna.bg/emc/wp-content/uploads/2020/11/ConferenceProceedings2020.pdf?fbclid=IwAR35EIwkwgIj75x6Rv2fRtQ1qpffKf0B9jDmdkKJyenGJpWsH7jwwh1WO4Q

http://es.ims.bas.bg/indexx.htm?fbclid=IwAR3iuroFip_8dUCZqm3elCqhPdU7kY61yKOqpz2Kvma1AFr3UpSFH4YQ840