КАКВО ПОТЪВА В „ДУПКАТА”
Историческо развитие, градоустройствен анализ и актуални проблеми на УПИ I - "за търговски дом", кв. 39, по плана 8 м.р. – Варна
арх. Ирина Ефтимова
„ДУПКАТА” е разговорното наименование на квартал 39, който се намира в сърцето на Варна, на главния пешеходен булевард „Княз Борис I”. Десетилетия наред зейналата 6-метрова пропаст стои заградена. Основната собсвеност в момента е общинска, а зоната активно се използва за платен паркинг. На Юг, към ул.„Архимандрит Филарет” и ул. „Княз Ал. Батенберг” има частни имоти, които заедно с общинската част съставляват УПИ I - "за търговски дом". В квартала се намират два археологически обекта на недвижимото културно наследсвто с много висока стойност. Освен това през 1986г. неправомерно са съборени сгради, които са имали статут на паметници на културата (според ЗПКМ). Сегашното състояние на разглежданото място е резултат от естественото историческо развитие на града и множеството административни действия, подтикнати от различни интереси и намерения за мястото.
Настоящото проучване има за цел да проследи хронологично събитията, довели до деградиралото състояние на културно-историческото наследство, което се намира в "ДУПКАТА" и да алармира за нуждата от адекватна ракция и незабавна намеса.
I. ГРАДОУСТРОЙСТВЕНА ОБСТАНОВКА:
За разглежданата територия има действащи две градоустройствени разработки:
1. ЧЗРП и КЗСП за кв. 38 (сегашен 39), влязъл в сила със ЗаповедГ-277/20.09.95г.:
2.ПУП-ПУР и ПЗ между о.т. 123, 135, 159 и 120 влязъл в сила със ЗаповедГ-161/13.05.2008г.:
Задължителни за бъдещо застрояване са: Вътрешните регулационни линии, отреждането и задължителните линии на надземното застрояване на ЧЗРП и КЗСП за кв. 38 (сегашен 39) влязъл всила със Заповед Г-277/20.09.95г., а уличните регулационни линии и ограничителните линии на подземното застрояване – на ПУП-ПУР и ПЗ между о.т. 123, 135, 159 и 120 влязъл в сила със Заповед Г-161/13.05.2008г.
I. ИСТОРИЯ:
1. Първото графично сведение за кв. 38 е от карта на гр. Варна от 1897г. Кварталът е с по-малък размер, ограничен от от север с ул. „Царъ Борисъ“, която е с по-малка ширина от настоящата, от запад с ул. „Княжеска“. Настоящата ул.„Архимандрит Филарет“ не е съществувалa.
2. В кадастралния план на Варна от 1900г. е запазен листът със северозападната част на кв. 38, който тогава е носел №55. Югоизточната му часте бил под №68. Кварталът е бил разделен на две посредством диагонална улица спосока – североизток - югозапад.
3. В карта на гр. Варна от 1923г. се появява ул. „Сава Филаретов“ (настоящата ул. „Архимандрит Филарет“), а на пресечката на ул. „Княжеска“ с диагоналната улица през сегашния кв. 38 се появява локално площадно пространство.
4. В съвременните си очертания, настоящия кв. 38 е документиран в кадастралния план от 1950г. Същият носи номер кв. 55 и 56. Диагоналната улица е премахната, а ул. „Царъ Борисъ“ е уширена с около 6м и е достигнала сегашната си ширина.
В кадастралния план от 1950г., сегашният ПИ сидентификатор 10135.1507.997 носи имотен №12 и е относително в съвременните си очертания. В него липсва сигнатура за наличие на масивни сгради. Вижда се самонадпис „гърнета“, което показва, че още в този период в квартала са намираниархеологически артефакти. Предназначението на имота е записано като „д.(вероятно държавен) гараж“.
5. Запазени сапроекти и за нова сграда и пристройка към нея от 1928 и 1934г. в имот №2 поплана от 1950. По сведенията от преди 1986г., изграденото не отговаря напроектите по отношение на плановата схема и особено по отношение на фасадите.
6. С кадастралния план от 1969г., имоти с номера 4,5, 6 и 7, както и сградите в тях са ликвидирани и на тяхно място е устроена традиционната квартална структура.
7. В периода 1975-76г., е първият опит за идентифициране и деклариране на архитектурно-строителните недвижими културни ценности (тогава – паметници на културата). В декларационния дакумент на Националния институт за паметниците на културата (автор арх. Везнева), е записано: „Уличната застройка на едната страна на ул. „Ленин“ (сегашна бул. „Кн. Борис I“), от ул. „Шипка“, до ул. „Колони“ (сегашна „Воден“), няма архитектурна стойност." От приложената схема, става ясно, че става дума за фронта сгради находящи се в сегашния кв. 39.
8. По същото време (периода 1975-76г.), е обявен национален конкурс за търговски ценър на гр. Варна, като обхвата на разработваната територия е: от Изток – ул. „Чипровци“, от Запад – ул. „Преслав“, от Север бул. „Кн. Борис I“ и от Юг – ул. „Хан Аспарух“. Първопремиран е проектът на арх. Иван Никифоров, който е разположен върху територията на квартали 40, 41, 42, 43, 44, 39 и южната част на кв. 17 и 18. В конкурсния проект е предложено заличаване на съществуващата квартална структура в историческата част на града и събарянето 16 броя сега съществуващи сгради – недвижими културни ценности.
10. През 1978г. е извършенофотограметрично заснемане на сградите по северния фронт на кв. 39, поради което имаме подробен документ за състоянието им към този момент.
11. Със застроителния и регулационен план на гр.Варна от 1981г., кв. 39 е окрупнен, като обхваща сегашните кв. 39, 43 и 44.
12. С Декларационнописмо на НИПК №414 от 04.02.1982г., сградите с пл. №1, 2, 10-10а в кв. 39 покадастралния план на гр. Варна от 1969г., са декларирани като паметници накултурата.
13. През 1986г. арх. Иван Никифоров изработва Работен проект за Търговски дом – Варна в обхвата само на кв.39, без да е съобразен с горе-цитираните сгради – декларирани паметници на културата. Проектът е съгласуван с НИПК, одобрен от община Варна и е дадена строителна линия.
14. През есента на 1986г. строителството започва със събарянето на трите сгради със статут на паметницина културата. Извършен е масов изкоп, изляти са фундаментите на вертикалните комуникационни възли. При извършване на масовия изкоп, са разкрити археологически структури. Назначено е археологическо проучване с Главен научен ръководител ст. н. с. М. Лазаров. Строителството е спряно. В началото на 1987г. започват планови археологически разкопки. По-късно същите са прекъснати и продържават за кратко през есента на 1988г. През 1989г., проучванията започват на 07.01. и с известни пекъсвания продължават до края нагодината. Разкрити са крепостна стена с кула от IVв. пр. н. е., останки от средновековни сгради и втора крепостна стена от късната античност /IV–Vвек./.
15. С Декларационно писмо на НИПК №2824 от 08.08.1990г., откритите археологически структури, са декларирани като паметници на културата.
16. С Декларационно писмо на НИПК №2402 от 25.05.1988г., сградите с пл. №1, 2, 10-10а в кв. 39, са свалени от списъка на паметници на културата на гр. Варна – две години след събарянето им.
17. През 1995г., със Заповед Г-277 на кмета на община Варна - Христо Кирчев, влиза всила ЧЗРП и КЗСП за кв. 38 (сегашен 39). По това време имотът е собственост на създаденото година по-рано дружество „Търговски дом”, в което съсобственици са общината с 45% и фирма „Лазур”, с апортна вноска за строителство.
С регулационната съставка се установяват нова улична и вътрешна регулация. Имоти с настоящи идентификатори 10135.1507.997, 1047, 1114, 536 и 1115 влизат в границите на УПИ I “за търговски дом“. Имоти с настоящи идентификатори 10135.1507.998 и 535 се обединават в УПИIII10а, 11. ПИ с настоящ идентификатор 10135.1507.1113 се урегулира за УПИ II-8 „общ“. Със застроителната съставка се установяват задължителни линии на застрояване за надземното застрояване. Котата на главния корниз е установена на географска кота 36,60. Има означена кота на застройката в южната част на УПИ – 40.92м. Във вътрешността на имота, под плоскостта от 45º спрямо главния корниз има изобразени и по-високи обеми, но същите не са обозначени с конкретни коти. Може да се предположи, че съгл. чл.24, ал. 2 от ЗУТ, най-високата кота зад плоскостта от от 45º спрямо главния корниз, следва да бъде 41,10. Със застроителната съставка Установяват се и ограничителни линии на подземното застрояване.
18. През 2004г. след решениеда се увеличи капитала, Община Варна губи голяма част от дела си, като неизпълнява решението в срок. 26% от акциите на Община Варна са закупени отдружеството „ЦУМ” АД.
19. През 2005г. по силата на ПИ с идентификатор 10135.1507.997, става частна собсвтеност.
20. През 2008г., със Заповед Г-161 на кмета на община Варна Кирил Йорданов, влиза в сила ПУП-ПУР и ПЗ между о.т. 123, 135, 159 И 120. Регулационната съставка се отнася единствено до промяна на уличната регулация, която се състои в частични промени в североизточния ъгъл и западната част, както и включването на ПИ със сегашен идетнификатор 10135.1507.999 в УПИ I “за търговски дом“. Застроителната съставка се отнася до промяна на ограничителните линии на подземното застрояване, която се състои в разширяването под част от бул. „Княз Борис I“(ПИ с идент.10135.1507.403). Относно вътрешните регулационни линии изадължителните линии на надземното застрояване остават регулациите на ЧЗРП и КЗСП за кв. 38 влязъл в сила Заповед Г-277/20.09.95г. на кмета на община Варна - Христо Кирчев, така, както са отбелязани в план и в силуетното проучване.
21. В изпълнение на Заповед № РД 9К-3/14.01.2013г. на Министъра на културата, са установени граници и режими за археологическите структури открити в кв.39. Определени са точни граници на охраняемата територия, предназначена за консервация, реставрация и експониране на крепостните стени с кули и интегриране на недвижимите археологически културни ценности в съвременната градска структура. Допуска се ново строителство, като същото се ограничава в рамките на културни, информационни, експозиционни функции, както и минимално обществено обслужване.
III. ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ:
1. Част от елинистична крепостна стена на древния Одесос:
Обектът представлява най-старото фортификационно съоръжъние, открито до момента на територията на античния град Одесос. Датирано е от средата-първата половина на IV век пр.н.е. Археологическата структура представлява крепостна стена с квадратна кула, чиято строителна технология е характерна за ранно-античния период – монументална конструкция със сух каменен градеж от външна и вътрешна лицева зидария и емплектон от ломен камък помежду им. Дебелината на стената е около 3.80м., а кулата е с размери – приблизително 10м. на 10.50м.
Запазеният фрагмент от крепостната стена е дълъг около 50м. и е ситуиран сравнително успоредно на ул. „Архимандрит Филарет”. При проучването в края на 80-те години на миналия век е изследвана и заснета изцяло лицевата част на стената, а вътрешното й лице (към съществуващите сега сгради по ул.„Архимандрит Филарет” ) е останало непроучено.
В момента най-старата и смятана за най-ценна крепостна стена не е засечена на друго място в рамките на античния Одесос и въпросният обект е единственото материално свидетелство за укрепителните съоръжения на града от този период.
За съжаление техническото състояние на крепостната стена в момента е изключително лошо. Обектът е трудно достъпен, теренът е обрасъл с диви орехи и храстова растителност, в следствие на което се наблюдават частични разрушения в материалната му субстанция. Височината, която самораслите дървета достигат в момента е над 10 м. Крайно наложителна е незабавна намеса и подобаващо отношение към тази така значима за Варна недвижима културна ценност.
По предписание на Министерство на културата и НИНКН се предвижда пълно запазване на крепостната стена, консервация и реставрация и последващо експониране с обществен достъп при бъдеща инвестиционна инициатива.
2. Части от римската крепостна стена на Одесос:
На около 40 м. северно от най-старото открито до момента ранно-елинистично фортификационно съоръжение е открита част от по-късна (втората четвърт на IV век) крепостна стена с кула с четвъртита форма и големи размери (19м - 12м). Вътре в кулата са ситуирани два масивни зидани пилона, служили за поддържане на горните подови конструкции. Строителната техника на монументалната структура е характерна за укпепителните съоръжения от късно-римския период. В основата си стената има стъпаловиден банкет за по-добра коснтруктивна носимоспоспособност, а градежът на външната и вътрешна лицева зидария е изпълнен с големи квадри, някои от които с рустицирани лица адруги – гладки. За по-здрава връзка помежду им са използвани железни скоби, положени в изсечени гнезда тип „лястовича опашка” и заляти с олово. Пространството между каменната зидария е изпълнено с емплектон от розов хоросан и парчета керамика. Широчината на стената на кулата е около 3,20м.
Техническото състояние на крепостната стена в момента не е особено добро. Наблюдават се категорични и неадекватни намеси (бетониране), които са нанесли необратими последствия на материалната субстанция.
През 2017г. при спасителни разкопки при преустройство на ъгловата къща на ул.”Воден” и бул.”Княз Борис I” е разкрита част от още една U-образна кула по продължението на късно-римската крепостна стена. При нея се наблюдава същата строителна традиция, както при правоъгълната кула, а матераилната субстанция е запазена частично – внай-високата част до 4 реда от градежа. Част от кулата е била разрушена при строителството на сградата от началото на 20-ти век. Запазената част е добре реставрирана, консервирана и изложена под прозрачно покритие вътре в партера на сградата.
IV. РЕЗУЛТАТИ И ИЗВОДИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО:
1. Поради факта, че пет отделни поземлени имота заедно съставлават УПИ I “за търговски дом“, е неизбежно обосноваването на проектно предложение, за който и да е от тях, да стане след изследване на начина и характера на застройката в целия кв. 39 поплана на 8 м.р., гр. Варна.
2. Сградите намиращи се в имоти пл. № 1, 2 и 3 в кв. 39 по кадастралната карта на гр. Варна от 1969г. са съборени незаконно съгласно действащия към 1986г. Закон за паметниците накултурата и музеите, поради факта, че същите са декларирани за паметници накултурата през 1982г., съборени са през 1986г., а са свалени от списъка на паметниците на културата на гр. Варна през 1988г.;
3. Сградите намиращи се в имоти пл. № 4, 5, 6 и 7 в кв. 55-56 по кадастралнитя план на гр.Варна от1950г., никога не са притежавали статут на недвижими културни ценности;
4. Поради градоустройствената концепция за центъра на гр. Варна през 70-те, 80-те години на XX в. е разрушена традиционна градоустройствена структура в центъра на града;
5. Автентични данни за сградите по северния фронт на кв. 39, съществуват единствено по отношение на фасадите (фотогрометричните фасадни планове от 1978г.) Откритите частични данни за планови схеми не могат да се считат за автентични, поради разликите между проект и строително изпълнение;
6. Задължителни за бъдещо застрояване в кв.39 са: Вътрешните регулационни линии, отреждането и задължителните линии на надземното застрояване на ЧЗРП и КЗСП за кв. 38(сегашен39) влязъл в сила със Заповед Г-277/20.09.95г., а уличните регулационни линии и ограничителните линии на подземното застрояване – на ПУП-ПУР и ПЗ между о.т.123, 135, 159 и 120 влязъл в сила със Заповед Г-161/13.05.2008г.;
7. По отношение на опазванена културно – историческото наследство, следва да се спазват предписанията на Протокола за определяне на граници и режими за археологическите структури от16.01.2013г. и Становище изх. № 33-НН-492/19 от 08.05.2020г., а именно:
"а) Консервация, реставрация и експониране на недвижимите археологически културни ценности в съвременната градска структура;
б) Допуска се ново строителство, като същото се ограничава в рамките накултурни, информационни, експозиционни функции, както и минимално общественообслужване;
в) Съвременна интерпретация на разрушените сгради по северния фронт на квартала."
V. ФОРМИРАНЕНА РЕСТАВРАЦИОННА СТРАТЕГИЯ:
Анализ на културната ценност на обектите:
- Най-ранните строителни периоди – еленистичен и римски, присъстват с материалната субстанция на наличните археологически структури.
- С най-висока научна иекспозиционна стойност е елинистичната стена с кула в южната част квартала.
- Разкритата U-образна кула в сутерена на сградата на ул. „Воден“ 13, (ъг. бул. „Кн. Борис I“) е датиранакрая на III – началото на IV в. и е част от същата укрепителна система от коятоса римската стена и кула в северната част на кв. 39. Проучвателите на два таобекта, с голяма степен на сигурност са установили трасето на куртината, свързваща двата обекта.
- Липсват данни за околна застройка и улична мрежа от въпросните периоди, поради което, следва археологическите структури да се експонират при условията съвременната координатана система на градоустройствената обстановка.
- Като носител на ценностни характеристики в най-пълна степен е периода 1950 – 1969г. В този период са съществували всички сгради по северния фронт на кв. 39 и територията е била най-близко до традиционната градска структура. За периода има наличие на точни автентични данни.
- Строителният период след 1969г. се характеризира с постепенно разпадане на традиционната градска структура, докато се стигне до сегашното плачевно състояние. Този период, можеда се счита за период на постепенни, за щастие частично обратими, патологични изменения на кв. 39, разглеждан като единен, комплексен обект на културно-историческото наследство.
Бъдещата реставрационна стратегия за кв. 39 или т. нар. „ДУПКА” следва да сеоснована на:
- Конвенция за защита на архитектурното наследство на Европа (ратифицирана с решение на ВНС от 25 януари1991 г.; дв, бр. 13 от 1991 г. в сила от 1 май 1991г.), съставена в Гранада на3 октомври 1985 г.;
- Резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. за интегриран подход към културното наследствона Европа (2014/2149(INI));
- Закон за културното наследство;
- Анализираните документи по опазване на културно-историческото наследство, касаещи конкретната територия;
- Методиката на устойчива интегрирана консервация при оценка на степента на ценност на известнитестроителни периоди;
- Анализираните документи касаещи градоустройствените ограничители;
- Наличните доказано автентични данни за кв. 39.
Проучването е извършено по повод инвестиционна инициатива в частен имот, който се намира в разглеждания квартал. На 01.04.2022г. Обемно-устройствено проучване и идеен проект за частния имот бяха представени на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности – СЕСОНКЦ към Министертсво накултурата. (Заседание на СЕСОНКЦ - 01.04.2022г.)
